Начало > Uncategorized > 2011 – Година на доброволчеството

2011 – Година на доброволчеството


Ако плащахме по-добре на доброволците, това може би щеше да накара повече хора да работят безплатно. Тази смешка от един френски комикс може би най-добре описва погрешната представа, която битува в България за доброволчеството – наивни хора, които работят много, без да получават нищо.

А нищо ли е да се срещаш с хора от цял свят? Да научиш как се смеят във Филипините или да интегрираш моряци? Да спиш под звездите на стадион във Франция или да кръстосваш пристанището в Барселона? Да се качваш на луксозни кораби или да се озовеш на остров, на който можеш да ходиш и на плаж, и на ски. Не е като да не получаваш нищо. Въпрос на добра воля е.

През 2000 г. е приета Европейска конвенция за насърчаване на транснационалната дългосрочна доброволческа служба за младежи. Според документа доброволец е „физическо лице, което полага доброволен труд. Това е дейност извън трудови и служебни правоотношения, извършвана от физическо лице по собствен избор и без възнаграждение за юридически лица с нестопанска цел, местни или държавни органи“.

Формулировката включва, че това е човек, който живее в една страна, но пребивава легално в друга за минимум три месеца и максимум 12. Проучване на „Евробарометър“ от май 2010 г. показа, че трима от всеки десет европейски граждани заявяват, че извършват доброволчески дейности. 2011 г. пък е обявена за Европейска година на доброволчеството.

Да интегрираш моряци на бара

„Заминах през 2003 г., когато бях на 24 години. Исках да видя Барселона, не бях воден от толкова благородни цели да помагам на някого“, признава Ясен Босев. В Барселона той работи на пристанището в център за социална интеграция на моряци. „Което е безумна история, но на място беше още по-безумно. Аз работих в бара на този център.

Освен това имаше църквичка, свещеник и библиотека, но основното беше барът. Моята работа беше с една камионетка да обикалям по пристанището на Барсеона и да раздавам брошури за центъра на моряците, а после да ги откарвам до бара. Много готина социална интеграция“, разказва Ясен. Всеки кораб, на който му се случва да се качва, бил като „малък плаващ град“. „Срещах се с невероятни култури – филипинци, китайци и всякакви маргинални общности, които ги използват по корабите, защото са по-евтини.“

Спомня си за един голям луксозен лайнер с много казина и зала за бални танци, който пътувал на последния си круиз към Украйна, за да бъде нарязан на скрап. „Беше завладян от филипинци и румънци, които спяха с обувки в огромни легла със сатанени чаршафи, играеха в казиното…“, разказва Ясен. Той остава в Барселона шест месеца заедно с още 25 доброволци от различни държави.

Живеят заедно в резиденция. Казва, че абсолютно нищо не му е липсвало. „Натрупах такъв жизнен опит, който иначе за години не бих получил. Всекидневни срещи с най-различни култури. Барселона е страхотен бъркоч от чудесии, събития, концерти. Започнах да си готвя сам и се научих как да оцелявам със 150 евро на месец“, спомня си Ясен.

Преди да замине за Испания, е имал неколкодневна дилема, защото получил работа, която много искал. Все пак предпочита доброволческата служба. В момента се занимава със социологически изследвания. Освен това има асоциация на бившите доброволци, в която „около 50 души сме в контакт и от време на време се събираме“.

Как се заминава

За да заминат като доброволци в чужбина, желаещите трябва да се свържат с Европейската доброволческа служба в България. Проектите се финансират от Европейската комисия. Кандидатът трябва да избере проект (вече има и извън Европа) и да подаде документи.

В указанията на службата има предупреждение, че доброволчеството не е „ваканция, възможност за отърваване от проблемите или начин да се прави кой както си иска“. Финансирането покрива разходите за път, застраховка, жилище, храна, обучение и джобни пари в зависимост от страната. Единственото условие към желаещите е да са под 30-годишни.

Сутрин на плаж, на обед на ски

Чрез службата заминава и Ясен, който после „зарибява“ Филип Темнялов. Той е художник и иска да си намери проект, свързан с изкуство. Предлагат му работа в арт ателие в Тенерифе на Канарските острови. „Трябваше да работя с деца с ментални увреждания, нещо като арт терапия. Всъщност работата се оказа интересна.

Проблемът на тези деца беше в общуването. Чрез рисуване на картини, графики и скулптури те се освобождаваха от него и намираха чудесен начин на себеизявяване. С мен имаше и една италианка и трябваше да покажем различни техники, достъпни за децата и преподавателите им. Обаче мисля, че от тях научавахме много повече.

За тези 4-5 часа внимание, които им отделяхме дневно, те ни отвръщаха с много любов“, разказва Филип. Организацията, която изпраща доброволците, осигурява и курс по испански, благодарение на който Филип научава добре езика. Това за него е един от най-големите плюсове.

Той си спомня за топлото време, „естествените плажове от черен, червен и розов вулканичен пясък“, за това как сутрин „може да се печеш на плажа, а следобед да се качиш на дремещия вулкан „Ел Теиде“ (3700 м) и да караш сноуборд, а докато се качваш нагоре да минеш през 4-5 климатични пояса и да видиш най-различни пейзажи от кактуси и палми, да минеш през евкалиптови гори и до негорящи канарски борчета и скали като на Марс, между които са снимани някои от епизодите на „Междузвездни войни“.

Филип споделя, че имало и неприятни случки – когато го заболява зъб и се оказва, че трябва да се лекува не само един. Сумата била голяма и с джобните на доброволец не можел да отиде на зъболекар. „И се наложи доста да стискам зъби.“

Стъпка за България

Няма данни колко чужденци пристигат по проекти в България и колко българи работят тук. У нас няма и закон за доброволчеството.

Диана учи магистърската специалност „Артистични и психосоциални практики“, която е свързана с много проекти за деца в неравностойно положение. Преди три години участва в голям проект за изкуство и социална промяна. „Много се изкефих и ми се стори смислена работа. Не получавах пари за това, но получих много опит, и то само за няколко дни.

Подготвяше се карнавал в Елхово за деца от социален дом. Много мои приятели ми казаха, че ще се натоваря, защото тези деца искат любов, но истината е, че те те зареждат невероятно. Колкото искат, толкова и дават. Върнах се щастлива, че съм правила нещо смислено“, разказва Диана. Според нея доброволчеството е много добра възможност, с която „можеш да си открехнеш света“.

Преди четири години организацията „Стъпка за България“ започва да привлича доброволци от чужбина, които да помагат на сираци у нас. Първоначално проектът е само за лятото, но вече е целогодишен. „Програмата цели да подготви деца без родители от 14 до 18 години с умения за самостоятелен живот“, разказва Елена Фурнаджиева от организацията. Има четири модула. Първият е свързан с развиване на психологически и комуникативни умения.

Вторият – с човешките права и дискриминацията, „защото много често децата сираци попадат в такива ситуации и трябва да се научат как могат да им се противостоят и какви са техните права“. Третият модул е здравен, а четвъртият – предприемачески, икономически и социални умения. Програмата в момента действа в три града – София, Берковица и Пловдив.

„Доброволците на всеки етап са различен брой, но са около десет. Обикновено това са студенти или млади професионалисти, които искат да допринесат с опита си“, обяснява Фурнаджиева. Според нея положението става все по-добро и все повече хората искат да са доброволци – „Със сигурност не е целокупно, както в САЩ, но всяка година участниците са повече.“

За да станете доброволец в чужбина трябва:

 

– да намерите изпращаща организация ( БЧК Шумен  или някоя от другите акредитирани организации)
– да се свържете с организация домакин
– да се договори финансирането – изпращащата и посрещащата организация попълват специални финансови форми за субсидии от Европейската комисия
– ако кандидатурата ви е одобрена, трябва сами да си резервирате полетите и пътуването и да си направите застраховка. После разходите ще ви бъдат възстановени
– да преминете обучителен курс в приемащата страна

Porta.bg

Категории:Uncategorized
  1. Все още няма коментари.
  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: